неделя, 12 октомври 2014 г.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” от Харуки Мураками

„Дори да си успял да скриеш умело спомените, дори да си ги заровил надълбоко, не можеш да заличиш последствията от тях.”



Цукуру Тадзаки е на трийсет и шест. Той е с добро образование, стабилна работа, доходи, по-високи от средното, има жилище почти в центъра на Токио, освен това е привлекателен. Но ако попитате него, ще ви отговори, че е скучен, невълнуващ и безцветен. Навремето е имал четирима приятели. Четирима пълножизнени и цветни приятели. И това е бил може би един нерушим химичен съюз... Един ден обаче Цукуру е изхвърлен от пъстрата групичка без никакво предупреждение. Те дори не искат и да го чуят. Сякаш посред нощ е „паднал в черното ледено море от борда на някой кораб” и е гледал безпомощно как светлинките му отслабват в далечината... Последвалата реакция е съвсем нормална за едно двайсетгодишно по онова време момче, все още несигурно в себе си и способностите си – младият Цукуру е депресиран. Всяка негова мисъл е свързана със смъртта. И като че ли в един момент той е толкова близо до нея: „Стоях на сами ръба и не можех да откъсна очи от дъното.”. Това е почти като онова гъделичкащо усещане, което изпитваш щом хладната роса  докосне босите ти ходила и ти се приисква да легнеш в крехката пролетна трева... Хипнотизиращо е.
Годините обаче започват да отминават лека полека. През това време Цукуру преживява някои странни неща, но важното е, че успява да доплува до брега и някак вкарва живота си в релси. След време среща Сара, която е пълнокръвна и цветна, и го кара да изпитва чувства и поема „рискове”, на които е мислел, че не е способен. А годините му на странстване? Годините на странстване са всъщност годините, в които Цукуру е опитвал да открие себе си, мястото си в света, сила да се пребори с нелеката съдба на отхвърлен. Пътувал е към себе си...
И всичко това на един прекрасен фон – Франц Лист и „Le Mal du Pays” - „Необяснимата печал, която пасторален пейзаж събужда в душата”...
„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” е странно красива, силно меланхолична и светла история. История за спомените. За миналото, което ни преследва, макар да изглежда забравено.  За терзанията на душата и всичката  болка, която е способно да понесе човешкото сърце. Но също така, това е и история за стойността и смисъла на приятелството. За загубата му и последствията от тази загуба за деликатното младежко съзнание.

Новата книга на Харуки Мураками (както и предишните му) се чете на един дъх. Разказваческите му умения не са тайна за никого. Той може да втълпи всичко на читателя. Не ви ли се е струвало, че сънувате докато четете нещо негово? Мураками е великолепен! Мураками е обсебващ! Мураками е понякога разплакващ. Понякога е усмихващ. А понякога е и влудяващ. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Powered By Blogger