неделя, 12 октомври 2014 г.

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” от Харуки Мураками

„Дори да си успял да скриеш умело спомените, дори да си ги заровил надълбоко, не можеш да заличиш последствията от тях.”



Цукуру Тадзаки е на трийсет и шест. Той е с добро образование, стабилна работа, доходи, по-високи от средното, има жилище почти в центъра на Токио, освен това е привлекателен. Но ако попитате него, ще ви отговори, че е скучен, невълнуващ и безцветен. Навремето е имал четирима приятели. Четирима пълножизнени и цветни приятели. И това е бил може би един нерушим химичен съюз... Един ден обаче Цукуру е изхвърлен от пъстрата групичка без никакво предупреждение. Те дори не искат и да го чуят. Сякаш посред нощ е „паднал в черното ледено море от борда на някой кораб” и е гледал безпомощно как светлинките му отслабват в далечината... Последвалата реакция е съвсем нормална за едно двайсетгодишно по онова време момче, все още несигурно в себе си и способностите си – младият Цукуру е депресиран. Всяка негова мисъл е свързана със смъртта. И като че ли в един момент той е толкова близо до нея: „Стоях на сами ръба и не можех да откъсна очи от дъното.”. Това е почти като онова гъделичкащо усещане, което изпитваш щом хладната роса  докосне босите ти ходила и ти се приисква да легнеш в крехката пролетна трева... Хипнотизиращо е.
Годините обаче започват да отминават лека полека. През това време Цукуру преживява някои странни неща, но важното е, че успява да доплува до брега и някак вкарва живота си в релси. След време среща Сара, която е пълнокръвна и цветна, и го кара да изпитва чувства и поема „рискове”, на които е мислел, че не е способен. А годините му на странстване? Годините на странстване са всъщност годините, в които Цукуру е опитвал да открие себе си, мястото си в света, сила да се пребори с нелеката съдба на отхвърлен. Пътувал е към себе си...
И всичко това на един прекрасен фон – Франц Лист и „Le Mal du Pays” - „Необяснимата печал, която пасторален пейзаж събужда в душата”...
„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” е странно красива, силно меланхолична и светла история. История за спомените. За миналото, което ни преследва, макар да изглежда забравено.  За терзанията на душата и всичката  болка, която е способно да понесе човешкото сърце. Но също така, това е и история за стойността и смисъла на приятелството. За загубата му и последствията от тази загуба за деликатното младежко съзнание.

Новата книга на Харуки Мураками (както и предишните му) се чете на един дъх. Разказваческите му умения не са тайна за никого. Той може да втълпи всичко на читателя. Не ви ли се е струвало, че сънувате докато четете нещо негово? Мураками е великолепен! Мураками е обсебващ! Мураками е понякога разплакващ. Понякога е усмихващ. А понякога е и влудяващ. 


събота, 4 октомври 2014 г.

„Септемврийски светлини” от Карлос Руис Сафон

Третата книга от юношеската трилогия на Карлос Руис Сафон, с мистериозното заглавие „Септемврийски светлини”, е може би най-мрачната от трите. Оставайки верен на себе си, авторът е вложил нещо магично в историята. Всъщност цялата история е магическа, обвита в едно загадъчно було.
Това е книга за търсенето на ново начало. За първото влюбване. За силата на обичта към семейството и приятелите. Това е книга за самотата и за изтерзаните сърца. „Самотата изгражда загадъчни лабиринти”, казва един от героите на тази история за мрак. Тук сенките оживяват. Черни. Демонични. Магията на думите в тази книга, пренася читателя в друг свят.
Действието се развива в малко градче на Нормандския бряг, където всички се познават, летата са изпълнени с приключения, пясъкът е копринено нежен, а морето е омагьосващо синьо. Едно семейство заживява в Синия залив с надежда да открие щастието си, но тази задача се оказва... не съвсем успешна. Започвайки работа като икономка в прекрасния готически Крейвънмур, Симон Совел всъщност си няма и представа пред какво изпитание изправя семейството си. Имението и собственикът му – мистериозният Лазарус – събуждат страхотен интерес в децата на Симон, но те крият и кошмарна тайна. Тайна, създадена от чисто зло, с нокти остри като ками и зъби жадни за мъст, за невинност и... обич.

И все пак семейство Совел прекарва едно незабравимо лято, дори с опасност за живота си. Даже това се оказва най-незабравимото лято, което можете да си представите. За петнайсетгодишната Ирен то е най-щастливото. Семейството открива приятели. Членовете му създават нова, по-здрава връзка помежду си. И най-важното – всички разбират цената и силата на любовта, човешката душа, спасението и изкуплението.