четвъртък, 5 март 2015 г.

„Рога“ от Джо Хил

„Сатаната е един от нас: много повече, отколкото Адам и Ева.”
Майкъл Шейбон, „За демоните и праха”



За Игнейшиъс Периш е имало време, когато светът е изглеждал идеалното място за него и Мерин. Тогава е бил изпълнен с мечти за светло бъдеще с любимата жена и... жив. Сега всяко желание за живот е напуснало тялото и съзнанието му, заедно с нея – Мерин – първата му любов. Единствената му любов. Вечната любов. Всичко започва след един жесток скандал между Иг и приятелката му, след който научава, че Мерин е брутално изнасилена и убита, а той - главният заподозрян за смъртта ѝ. Доказателствата по случая обаче биват мистериозно унищожени, разследването e замразено, а на Иг му лепват етикетите „извратеняк“ и „убиец“.
Мисля че е тук момента да попитам нещо: Вярвате ли в дявола? Вярвате ли, че злото може да придобие плът и форма? И сега си представете как се събуждате със страшно главоболие и рога, стърчащи от челото – остри и червени. Рога, които извикват на повърхността всички тъмни тайни, греховете, най-дълбоките желания, които не се изричат гласно. Всичката онази мръсотия, която може да събере човешката душа в себе си. Рога, които могат да накарат хората да се отдадат на най-първичните си страсти само с една дума. А собственикът им е като Луцифер - бродещ измежду людете, сеещ разруха. С чифт червени израстъци се събужда и Иги Периш след една пиянска нощ и скоро, след като осъзнава силата на рогата си, той е обсебен от идеята да открие истинския убиец на Мерин. В крайна сметка Игнейшиъс се забърква в едно смразяващо приключение, което оставя кръв и огън след себе си.

„Рога“ е един спиращ дъха хорър, който те държи в напрежение през цялото време и те кара да искаш още и още, а краят е шокиращ и неочакван. Това е всъщност книга, напомняща доста и на психотрилърите, които разглеждат човешките взаимоотношения в техните най-тъмни проявления. В основата ѝ стои едно приятелство между три деца, прераснало в такова между трима възрастни – чувство, еволюирало с годините в обич, подклаждана от чиста омраза. Тук свръхестественото е прибавено за по-пикантен вкус. Това е книга за вината и невинността. За завистта и грешните решения. За първата любов. Единствената. За изкуплението и спасението...
„Рога“ е едва втората преведена на български език книга на Джо Хил. Първата е „Кутия с форма на сърце“, която в никакъв случай не беше по-малко обезпокояваща съня ми. С нетърпение очаквам превода и на другите му книги.


P.S.

Има една стара поговорка, която гласи: „Какъвто бащата, такъв и синът“. На мен лично „Крушата не пада по-далеч от дървото“ ми харесва повече. По отношение на таланта, мисля че втората е по-подходящата в случая на Джо Хил. Той определено се е метнал на татко си Стив. Пък и когато гледам негови снимки, сякаш виждам младия Кинг. Е, можем да сме спокойни, че Краля има един достоен наследник в лицето на Джо Хил. Принцът на ужаса... Добре звучи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар