понеделник, 9 март 2015 г.

„Леденият дракон” от Джордж Р.Р. Мартин

Леденият дракон облъхваше света със смърт. Смърт и тишина, и студ. Но Адара не се страхуваше. Тя беше зимно дете и леденият дракон бе нейната тайна.”



От незапомнени времена, се разказват легенди за магически създания. Предания за горски обитатели, магове, дракони. Вълшебни приказки за смели рицари или необикновени, но на пръв поглед обикновени хора, момичета и момчета с дарби, които никой не е предполагал, че човешко същество може да притежава.
Малката Адара е на пръв поглед обикновено седемгодишно дете, но ако се вгледате по-внимателно в това крехко създание, ще разберете, че то никак не прилича на останалите деца. Адара не плаче, рядко се усмихва, но съвсем леко, почти незабележимо. Тя не играе с останалите малчугани от селото. Не обича горещината на лятото, то я натъжава. Истински щастлива е само когато настъпи зима. Не я притеснява студът. Обича да броди из заснежените поля и да строи ледени замъци. Тя е родена в най-лютия зимен ден на една от най-суровите зими, които хората някога са виждали. Адара е зимно дете и отброява дните до рождения си ден, защото знае, че тогава идва той – леденият дракон – най-добрият ѝ приятел, единствения всъщност и съществото, което я разбира по-добре от всеки на този свят.

Леденият дракон не е като другите, огнедишащите дракони с гореща кръв. Той е кристално бял, покрит е със сив скреж и когато се движи от кожата му се сипят ледени люспи. Очите му са ясни и дълбоки. Крилете му - огромни и силни, прозрачно сини. „Когато леденият дракон плеснеше с криле, студените ветрове задухваха и снегът се завърташе на вихрушка, и светът сякаш се свиваше и тръпнеше”. Леденият дракон издишва студ и дъхът му вледенява, но всъщност не е съвсем ясно студът ли носи ледения дракон, или драконът носи студа. „Топлината бягаше. Огньове се смаляваха и гаснеха, смразени от студа. Дърветата замръзваха дълбоко до ленивите си тайни души, а клоните им ставаха чупливи и пращяха под собствената си тежест. Животните посиняваха, скимтяха и умираха, облещили очи, и кожата им се покриваше със скреж.”.


Леденият дракон” е разказ за различните. За войната. За семейството и приятелството. Приятелството между един необикновен дракон и едно още по-необикновено момиченце. Това е една магическа приказка подходяща както за възрастни, така и за деца. Авторът ѝ ни е добре познат - Джордж Р.Р. Мартин е създател на епичната фентъзи поредица „Песен за огън и лед” и още десетки заглавия фентъзи и научна фантастика, събрали му армия от фенове по цял свят. „Леденият дракон” излиза за първи път на български под знака на издателство „Бард” с прекрасно, вълшебно бих го нарекла, оформление, с илюстрациите на Луис Ройо.  


четвъртък, 5 март 2015 г.

„Рога“ от Джо Хил

„Сатаната е един от нас: много повече, отколкото Адам и Ева.”
Майкъл Шейбон, „За демоните и праха”



За Игнейшиъс Периш е имало време, когато светът е изглеждал идеалното място за него и Мерин. Тогава е бил изпълнен с мечти за светло бъдеще с любимата жена и... жив. Сега всяко желание за живот е напуснало тялото и съзнанието му, заедно с нея – Мерин – първата му любов. Единствената му любов. Вечната любов. Всичко започва след един жесток скандал между Иг и приятелката му, след който научава, че Мерин е брутално изнасилена и убита, а той - главният заподозрян за смъртта ѝ. Доказателствата по случая обаче биват мистериозно унищожени, разследването e замразено, а на Иг му лепват етикетите „извратеняк“ и „убиец“.
Мисля че е тук момента да попитам нещо: Вярвате ли в дявола? Вярвате ли, че злото може да придобие плът и форма? И сега си представете как се събуждате със страшно главоболие и рога, стърчащи от челото – остри и червени. Рога, които извикват на повърхността всички тъмни тайни, греховете, най-дълбоките желания, които не се изричат гласно. Всичката онази мръсотия, която може да събере човешката душа в себе си. Рога, които могат да накарат хората да се отдадат на най-първичните си страсти само с една дума. А собственикът им е като Луцифер - бродещ измежду людете, сеещ разруха. С чифт червени израстъци се събужда и Иги Периш след една пиянска нощ и скоро, след като осъзнава силата на рогата си, той е обсебен от идеята да открие истинския убиец на Мерин. В крайна сметка Игнейшиъс се забърква в едно смразяващо приключение, което оставя кръв и огън след себе си.

„Рога“ е един спиращ дъха хорър, който те държи в напрежение през цялото време и те кара да искаш още и още, а краят е шокиращ и неочакван. Това е всъщност книга, напомняща доста и на психотрилърите, които разглеждат човешките взаимоотношения в техните най-тъмни проявления. В основата ѝ стои едно приятелство между три деца, прераснало в такова между трима възрастни – чувство, еволюирало с годините в обич, подклаждана от чиста омраза. Тук свръхестественото е прибавено за по-пикантен вкус. Това е книга за вината и невинността. За завистта и грешните решения. За първата любов. Единствената. За изкуплението и спасението...
„Рога“ е едва втората преведена на български език книга на Джо Хил. Първата е „Кутия с форма на сърце“, която в никакъв случай не беше по-малко обезпокояваща съня ми. С нетърпение очаквам превода и на другите му книги.


P.S.

Има една стара поговорка, която гласи: „Какъвто бащата, такъв и синът“. На мен лично „Крушата не пада по-далеч от дървото“ ми харесва повече. По отношение на таланта, мисля че втората е по-подходящата в случая на Джо Хил. Той определено се е метнал на татко си Стив. Пък и когато гледам негови снимки, сякаш виждам младия Кинг. Е, можем да сме спокойни, че Краля има един достоен наследник в лицето на Джо Хил. Принцът на ужаса... Добре звучи!