неделя, 26 април 2015 г.

„Музика на душата“ от Тери Пратчет


Музика на душата“ е шестнадесетата книга от „Света на диска“ на Тери Пратчет. В нея трима музиканти, които просто искат да следват сърцата си и да свирят, създават нещо нечувано досега. Един невиждан феномен на Диска, с който дори патрицият не може да се справи или по-точно не иска да се занимава. Да не говорим за шантавите магьосници, които падат в жертва на новата мания – музиката с камъни – тя е първична, с ритъм, на който се танцува. Тя те завладява. Понася те в тунел от пламъци, искри и вълнение. Тя е жива. Герои на историята са Групата с камъните - бард, приличащ на елф, джудже, което иска да е богато, трол с нежна душа, орангутан (временно в бандата и за постоянно в книгата) и поддържащи групи; Смърт, жребецът на Смърт, внучката на Смърт, университетското преподавателско тяло, студентското тяло, тълпи пощурели фенове, нескопосан мениджър, местният Кръстник, главорези, Гилдията на музикантите, Гилдията на убийците, смърт на мишките, говорещ гарван, градският управник, няколко стражи, бездомници, смачкан трол, подозрителен музикален магазин, една адска китара (КитараТА), Съдбата и Вселената. Мястото да събитието ни е добре познато, макар че никой не може да опознае наистина добре това място - Голямата ябълка на Диска. Градът, който никога не спи. Градът на неограничените възможности. Анкх-Морпорк.
Да четеш „Музика на душата“ е блаженство не само за съзнанието, а и удоволствие за ушите. Енергията на тази книга е толкова силна! От нея струи електричество. Запалва искричка в мозъка ти, а после пламъка обхваща цялото ти тяло. Но нима не оказват всички книги на великия Пратчет същия ефект върху читателя?
Ако можех да попитам вече покойният Тери Пратчет кое парче е слушал, когато се е вдъхновил да напише „Музика на душата”, съм почти сигурна, че той би отговорил „It’s a Long Way to The Top (If You Want to Rock 'n' Roll)” на AC/DC. Поне в моето меломанско-четящо-фентъзи-за-рок група съзнание, това беше музикалния фон. Саундтракът, ако така ви харесва повече. Чудно е усещането, което изпитваш, когато четеш Пратчет и в мозъка ти се лее гласът на Бон Скот. Неусетно единият ти крак започва да отмерва тактовете на мелодията. Е, случва се и да се поулееш в един момент... Адреналинът се покачва, главата ти започва неудържимо да се мята, а косата ти се вее насам и натам. Накрая тялото ти започва да се гърчи в щур танц, подскачане по-скоро. Черешката на тортата е моментът, в който се улавяш да имитираш солото на Ангъс Йънг... Прибавете към тези динозаври Rolling Stones, Guns N' Roses, Scorpions, Kiss, Led Zeppelin, Deep Purple, Rainbow, Def Leppard и всички рок легенди, за които можете да се сетите и ще усетите пълната енергия на „Музика на душата“. Една книга за цената на славата. За свободата да правиш това, което поддържа пламъка в душата ти жив. Книга за бунтарите. За страстта, мечтите, таланта и манията. За Съдбата и Вселената... И за музиката с камъни.

Сър Тери Пратчет неотдавна ни напусна и светът на фентъзито изведнъж обедня. Литературното му наследство обаче ще остане живо за поколения след нас. Неговото перо беше по-остро от всеки меч. Пратчет беше и ще си остане учител и вдъхновител за милиони!

P.S. ...само за рок фенове, разбира се ;)
За по-голямо удоволствие от книгата в ръцете ви, прилагам примерен плейлист, който може да слушате докато четете това джобно съкровище:
  1. Led Zeppelin – Stairway to Heaven
  2. AC/DC – It's a long Way to the Top
  3. Roxanne – Nothing to lose
  4. AC/DC – Highway to Hell
  5. Lita Ford - Hellraiser
  6. Guns N' Roses – Welcome to the Jungle
  7. Toto – She knows the Devil
  8. Dire Straits – Money for Nothing
  9. Slade – Lock up Your Daughters
  10. Cream – Sunshine of Your love
  11. Def Leppard – Rock Rock
  12. Alice Cooper – Hey Stoopid
  13. Slade – Run Runaway
  14. Kiss – I just Wanna
  15. AC/DC – T.N.T
  16. Motley Crue – Wild Side
  17. Queen – Don't stop Me now
  18. Aerosmith – Let the Music do the Talking
  19. Lita Ford – Rock and Roll
  20. The Eagles – Get over it



сряда, 1 април 2015 г.

„Мамка му... и крава!” от Дейвид Духовни

Всички ние сме животни и имаме своето място в лоното на Майката природа. Само човекът се е отделил от великата верига на битието и от всички други животни и си мисля, че това е в негова вреда и за негова жалост, и наша също.“
Дейвид Духовни, „Мамка му... и крава!“


Ако сте дете, израснало през 90-те години на ХХ век, като мен, значи ще разберете, когато ви кажа с какво нетърпение очаквах книгата на Дейвид Духовни да излезе на български език. Мисля, че причината е ясна и нейното име е Фокс Мълдър – любим герой от култовия за феновете на фантастиката и хоръра сериал „Досиетата Х”. Телевизионен хит, вдъхновил много литературни, комикс и кино произведения. За останалите ще допълня: „Секс до дупка”, Ханк Муди – алкохолизираният писател женкар. Казах си, че трябва да прочета „Мамка му... и крава!“ най-малко заради шантавото заглавие, но най-вече заради самия Дейвид. Книгата се оказа точно толкова щура, колкото подсказва и името й. Тя е страшно забавна, но и тъжна на моменти. Тя е откровена. Всъщност е поучителна, стига да си широкоскроен и да можеш да погледнеш нещата и от другата им страна. Да застанеш от другата страна на оградата, както биха се изразили героите на тази история за свободата на духа, мечтите и приятелството. Те оставят едно послание, че всички ние, дивите животни, животното в краката ни, животното в чинията ни, човекът до нас... Всички сме едно. „Всички сме свещени крави.“
Слагаме началото на това приключение в обикновена семейна ферма в САЩ. Логично би било да си мислим и че Елси Бовари е обикновена американска крава. Мечтите ѝ обаче не са чак дотам обикновени. Нея не я блазнят огромните бикове в другата част на двора и не умира от желание да си има вземане даване с тях. Елси жадува за свобода, за живот отвъд огражденията. Живот, страна и хора, които няма да искат кожата, месото или млякото ѝ. Да избяга от съдбата си. И Елси взима фундаментално решение – да напусне родната ферма и да заживее в Индия, място на което ще е богиня. Буквално. Идеята за бягство идва като благословия за още двама жители на фермата. Първи към мисията на кравата се присъединява прасето Джери, т.е. Шалом – по произход американец, по душа евреин. Той чете Тората, носи ярмулка, говори идиш и иска да е дявол в страна на хора неядящи свинско. Третият член на стадото е Том – пуякът оксиморон, нелетящата птица, която полита, та даже пилотира цял самолет. Освен това борави със смартфон (е, с клюна си, но пък е велик на Angry birds). Том жадува да иде на място, където ще е кралска особа. Така обединени от мечтата за свобода, трите животни успяват да направят неща, за които останалите могат само да четат в ексцентрични книги като тази.
След като прочетеш „Мамка му... и крава!“ се замисляш за някои важни неща от живота (поне при мен беше така) и в главата ти остават да витаят няколко въпроса: Защо една голяма част от населението на Земята не може или, за да сме точни, не иска да осъзнае задълженията и отговорностите си спрямо природата и живите същества, с които съжителства на планетата? Могат ли в действителност животните да разговарят помежду си? И могат ли кравите да летят? Не знам. Предполагам, че истината е някъде там...




Дълго време мечтах за Индия, вярно е. Обаче не съм разочарована, че не се оказа такава, каквато очаквах, че не съвпада с Индия от мечтите ми. Без мечтите за Индия никога нямаше да отида никъде, никога нямаше да преживея някакви приключения. Тоест излиза, че не е толкова важно мечтите ти да се сбъднат, а е по-важно да ги имаш, за да те накарат да направиш първите стъпки.“

из: „Мамка му... и крава!“