понеделник, 11 януари 2016 г.

„Търси се - който го намери, за него си е” от Стивън Кинг

„Сред най-вълнуващите открития в живота на читателите е фактът, че са читатели, което означава не само да умееш да четеш, но и да обичаш книгите. Да си влюбен в тях страстно и безнадеждно. Никога не забравяш първата, вдъхнала това чувство, а всяка следваща страница е ново откровение…”
из: „Търси се”, Стивън Кинг

„В началото бе Словото; ... и Словото бе Бог.”
Светото Евангелие от Йоан


Тази история започва с един литературен гений и разочарованият му най-голям почитател. Следват обиди, обвинения… и една каша от кръв, парченца череп и гениален мозък, размазана по стените…

През 1978 един американски писател, сравняван със Сол Белоу, Ърнест Хемингуей и Франсис С. Фицджералд, прекарващ залеза на дните си като отшелник в малко градче, бива най-брутално застрелян от вманиачения си фен номер едно. Въпросният, тогава двайсет и пет годишен Морис Белами освен парите от сейфа на стареца, заграбва и сто шейсет и пет тетрадки Молескин с неиздавани ръкописи на Ротстийн – истинското богатство според Морис, и заравя всичко. За лош късмет съдбата е отсъдила Белами никога да не прочете нищо повече от любимия си автор… Десетилетия по-късно, момче на име Питър Саубърс открива заровеното съкровище и животът му се променя…



„Търси се” е втората книга от трилогията за детектив Бил Ходжис и компания. Тя е изпълнена с повече мистерия от „Мистър Мерцедес”. Езикът ѝ е остър, саркастичен, на моменти груб. Тук витае духът на „Мизъри” . Това е история за мания, прерастваща в лудост. История за изтерзани души и увредени съзнания. Но е и история за отдаденост, любов, вярност и привързаност към семейството. Освен това „Търси се” е изпълнена с много литература и автори като Греъм Грийн, Съмърсет Моъм, Уилфред Оуен, Уилям Фокнър, Филип Рот, Марк Твен, Чарлс Дикенс, Едгар Алън По, Джон Ъпдайк… Богатство във всеки един смисъл на думата.


P.S.
По времето когато доизчитах “Мистър Мерцедес” и в мрежата прехвърчаха спойлери и тийзъри за „Търси се” си казах, че това ще е нещо като „Мизъри” 2.0, тунингована „Мизъри”, ако щете. Както писах по-горе, тук витае духът ѝ – Морис Белами също като Ани Уилкс прекрачва прага на пристрастеността и нагазва в плаващите пясъци на фанатизма…

P.P.S.
ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕР!

За трета книга от трилогията за Бил Ходжис (която се очаква на 7 юни 2016 в САЩ): докато четях последните глави от „Търси се”, в които Бил посещава Брейди в клиниката по мозъчна травматология, имах странното предчувствие на отколешен читател на Кинг, че трета част ще е изненадваща, разтърсваща, с привкус на „стария Кинг”… обсебваща като самия Хартсфийлд (поредният злодей, роден от перото на Краля, който се превръща в мой любимец* - в дълбините на съзнанието му се простира океан, в който плуват странни същества…). И „End of watch” наистина ще е такава. Страшно съм развълнувана! Brady is back in the game! Не затваряй очи, верни читателю, защото всичко е по-лошо от невидимото за очите…


*Кой може да не обича Ани Уилкс, Джак Торънс, Пениуайз, Роуз Капелата, Рандъл Флаг, Кърт Барлоу, Крейг Туми, Джордж Старк, Андре Линож, Джон Рейнбърд, Пурпурния Крал – брилянтни, отдадени на мисията си… а сега и Брейди Хартсфийлд.

Няма коментари:

Публикуване на коментар