Ден втори:
Вали на парцали...
та се къса. Много ми е хубаво. Не знам
хората какво толкова се оплакват. Тези
странни, странни същества. Студено им
било. Не можели да стигнат до работа,
казват. Хлъзгаво било...
Пред нашия блок
е чудно! Вчера сутринта едни деца ме
направиха. Сложиха ми прекрасен оранжев
морков за нос. Виждали ли сте такова
оранжево? Най-хубавия оттенък на
оранжевото, който можете да си представите
– хеликонско оранжево! Имам и страхотен
шал на райета и мега яката метла в едната
ръка. Изяж се, Хари Потър! Копчетата ми
са истински. Е, въгленчетата са класика,
но днешното поколение никога не е
харесвало класиката. Пък и кой слага
въгленчета по кожухчето на снежния си
човек в XXI век?
В момента ми е малко самотно, защото
всички деца са си по леглата, но аз мисля
да използвам случая и да му ударя един
релакс. Все пак да прекараш цял ден в
игри си е доста изморително за един
снежен човек едва на 48 часа. Ще си се
опна тук, на площадката и ще погледам
танца на снежинките...
Ден
четвърти:
Вече не
вали, но е все така студено и още не съм
започнал да се топя.
Зимната
ваканция свърши и от вчера децата са на
училище. Мъчно ми е. Няма с кого да си
играя. Няма кой да оправи шапката ми,
накривена от нощния вятър...
Тази
сутрин едни гимназисти минаха покрай
мен. Тийнейджърите никога не са ми били
любимите хора... :/ Чух ги да си говорят.
Нямало да влизат в първия час. Срамота!
Ако имаше училище за снежни човеци
нямаше да пропусна нито един час!
Едно от
момчетата, дръгливо, пъпчиво хлапе,
запали цигара – грозна картинка.
Изключително бях възмутен. Но нещото,
което преля чашата беше, че едва допушил
отровата, грозното тийн нещо си угаси
цигарата в красивото ми снежно палтенце.
Представяте ли си?! Ужасен съм от днешното
поколение! После застопори фаса в
крайчеца на усмивката ми. Помощ!!! Чувствам
се омърсен!
Ден
шести:
Ох,
започнал съм да отслабвам, а бях толкова
сладко закръглен... Емо Чолаков казал,
че зимата си отива и слънцето щяло да
„започне да се усмихва зад сивите
облаци“. Никога не съм разбирал чувството
му за хумор, но тази слънчева диета не
ми се отразява добре...
Ден осми:
Горещо
ми е! Навън са цели 5 градуса. Елза, ако
си истинска, сега е момента да ме спасиш.
Ден
десети:
Безнадеждно
е! С всеки ден се смалявам все повече и
повече... Освен това и децата вече не
искат да играят с мен. Толкова бързо ли
им омръзнах? Дори тийнейджърите не ме
забелязват. Морковът ми го няма. Заприличал
съм на Джако... Аз се стопявам, но красивите
ми копчета ще останат да блестят на
слънчевите лъчи много след като мен
вече ме няма. Ще ми липсват веселите
викове на децата, как се замеряха със
снежни топки... дори и пъпчивите тийнове,
които ми тровеха дробовете. Но най-много
ще ми липсва вълшебният валс на снежинките,
които се спускат грациозно от непрогледното
зимно небе, та чак до студената земя...
Сбогом жесток свят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар